Разказващите Пекински дневници

Устата ѝ се отворила, гръбнакът ѝ се превил на кочияшка, тънката ѝ опашка се накокържила. Белчо пристъпи еднаж, тя — два пъти. Оплезила език — върви!Марица тихо подплиснуваше тъмните си води